The shades of Spain


(Scroll down for English)

След всяко следващо пътуване осъзнавам, че няма по-голямо училище от това да си на път. Казват, че интелигентността е способността ни да се приспособяваме към различни ситуации. Колкото повече се отдалечаваме от дома, толкова по-често сме принудени да се изправим срещу себе си и да излезем от уюта на своята комфортна зона. Може би за вас това е пределно ясно, но аз няма как да не споделя колко удовлетворен се чувствам след всяко пътуване при осъзнаването на факта, че съм инвестирал време и средства в нещо, което ми помага да се променям към по-добро.
Та след това лирично отклонение искам да ви разкажа за последното ми приключение – Южна Испания в убийствена комбинация с Мадрид по време на финала на Шампионската лига.
Ще започна с ПедроАбад – малко селце, близо до Кордоба, където прекарах четири дни в дома на местно семейство. Пристигнах в селцето след дълго пътуване от Мадрид през топлите тонове на Испания. Въпреки че уча испански от три години, в момента, в който видях семейството, при което щях да пребивавам, усетих как от устата ми няма да може излезе дума различна от „sí“. След преодоляването на първоначалната треска научих много за историята на спокойното селце и за начина на живот на испанците.
Нека започна с външния вид на Педро Абад. Еднакви по височина снежнобели постройки. Топли цветове, разчупени с някое портокалово дърво тук-там. Привечер – баби, насядали пред домовете си. Място, на територията на което понятието „време“ като цяло просто не съществува. Има две училища – едно частно и едно държавно. Частното разполага със скромните 13 на брой учители, обучаващи 60 ученици. Всички бяха развълнувани да посрещнат мен и останалата част от българската група, с която пътувах. Показаха ни местни игри и всеки искаше да си каже по нещо с нас. Повечето вечери там минават спокойно, като изключим петъците и съботите, когато почти целият град се събира на по питие – традиция, в която се включва и самата кметица (една наистина много приятна дама и роднина на семейството, при което аз бях отседнал). В качeството си на нови лица ние определено бяхме голяма атракция. Не може да се спори, че всички семейства бяха прекрасни и се стараеха да ни накарат да се почувстваме като у дома си.
Околностите на ПедроАбат са не по-малко красиви от самия град. Маслиновигори, следвани от безкрайни поля със слънчогледи, и река, обградена от масивни евкалиптови дървета и руини от стария римски град, от които произлиза селото.
Недалеч от Педро Абат се намира Кордоба, която се характеризира с една невероятна смесица от еврейска, арабска и испанска култура. Задължителните спирки са:
Царските градини(Jardines del Alcázar Reyes Cristianos), които е най-добре да посетите сутринта или привечер, а не в разгара на деня, когато температурата обикновено е над 37 градуса.
Мескита де Кордоба(Mezquita de Córdoba) – сграда като никоя друга. Бивша джамия, превърната в християнскихрам след Реконкистата. Един вид християнски храм в кожата на джамия.

Относно храната – задължителни за региона са студената супа, тостадата с домат и зехтин и тортията.

Като цяло, за скромните четири дена на своето посещение аз успях да усетя до голяма степен атмосферата на Южна Испания, както и „приятните” 37 градуса. Определено препоръчвам тази област.

Оказа се, че престоят ни в Мадрид се засича с финала на Шампионската лига. Истината е, че не мога да се интересувам по-малко от футбол, но атмосферата в града след победата определено беше неповторима. Но нека се върна малко назад – след пристигането ни в столицата прекарахме малко време по оживената Гранвия, която като че ли бе по-пълна от всякога. След като известно време се лутахме из площадите, се натъкнахме на приятен бар за тапаси и невероятно Тинто де Верано – типичен за Мадрид коктейл на основата на червено вино (струва си да го опитате в комбинация с тапаситес калмари, както и с тези с картофена тортия). Предпочетохме да се възползваме от оставащите ни часове в Мадрид и да обиколим града, вместо да посветим вечерта си на мача. Прекрасна дестинация за вечерна разходка са градините на Сабанати. След като потанцувахме под звуците на група улични музиканти,се оказахме на Плаза Майор, където празненствата след победата на Реал Мадрид бяха в разгара си.

За да избегнем масата народ, стичаща се към друг от главните площади, свихме по една от малките улички, която ни отведе в поредното симпатично барче и ни позволи да приключим престоя си в Испания с още една чаша Тинтоде Верано.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Each trip I take leaves me ever more certain that travelling is the actual school. Intelligence is the ability to adapt, they say, and the bigger the distance between us and home, the higher the possibility of having to move out of our comfort zone. This probably couldn’t be more obvious to many but I just can’t help wanting to express my satisfaction after realizing that the input of time and means results in such a positive personal  change.
                Philosophical realizations on the side, let me share some details about my latest trip – a steamy combination of southern Spain and Madrid mid Champions’ League finals. A long trip from Madrid through the warm palette of Spain took me to Pedro Abad-a cozy village near Cordoba, where I stayed with a local family. Regardless of the fact  I’ve been studying Spanish for the last three years, the moment I set eyes on what were to be my hosts, I could already feel my vocabulary shrinking to a lonely ‘’sí’’. Luckily this fever didn’t take too long and I was soon left with a bucketfull of historical details and insights into what it is to be a local.
                First thing’s fist-the façade of  Pedro Abad: same height crisp white buildings; a pattern of warm colors only broken by the glimpse of an orange tree every now and then; sundown packing benches outside of  houses with elderly women; a corner of the planet entirely oblivious to the concept of time. There were also schools – a public and a private one. The collective of the private school, consisting in the small number of thirteen teachers and sixty students was delighted to have me and the rest of the Bulgarian team I was visiting with. We were introduced to traditional games and there was hardly a local not eager to mix and mingle. And, as you might expect from a place without knowledge of time, evenings were a peaceful experience, except on Friday and Saturday when the whole town gathers for a drink – a custom performed by the mayor herself( a lovely lady and a relative of the family I was staying with). As visitors, we were not only an object of entertainment and curiosity, but also the recipients of everybody’s genuine desire to make us feel at home.
                Pedro Abad’s surroundings are in no way less picturesque than the town itself: olive orchards; sunflower fields looping into infinity; a river, held in the embrace of massive eucalyptus trees and ancient roman ruins – Pedro Abad’s past.
                And then, not too far from this place there’s Cordoba-a blend of Jewish, Arabic and Spanish culture. Do yourself a favor and visit:
-The Royal gardens, best to be visited early in the morning or late in the afternoon, unless your desire is to be transformed into a royal fondue by the 37+ degree air.
-The ‘’Mesquita de Cordoba’’ Cathedral-a building like no other. A mosque skinned Christian temple, dressed by the Reconquista.
                Food wise, the essentials are cold soup, tostada with tomatoes and olive oil and tortilla.
                By and large my modest four-day-visit did not stop me
A-from turning into a fondue
B-from turning into an admirer of Southern Spain’s atmosphere. Highly recommend visiting.
                So we obviously stayed in a Champions’ League hyped Madrid, exactly during the finals and even though I couldn’t care less about football, the mass of energy after the win was amazing. Allow me an unobtrusive retrospection: after arriving in the capital, we spent some time strolling along the bustling Gran Via, which seemed to me more packed than ever. Wandering around squares, we came across a charming tapas bar, which served the jewel that is Tinto de Verano-a local red wine based cocktail, even better when combined with squid tapas and tortilla de patatas. We gave the rest of our time to evening Madrid, instead of sticking to the TV screens for the game. Sabanati’s gardens is an awesome option for this time of the day. And then, what started out as dancing to the music of some street performers, turned into an arrival at the Plaza Mayor, where post Real Madrid win celebrations were at their peak. As per usual, a tiny side street led us to safety, and, away from the masses, flooding from the squares, we found ourselves in yet another charming bar, where the only coherent end of our stay was a second glass of Tinto de Verano.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s