Warm in the cold days


Единадесети клас съм. Напоследък често чувам въпроса: „Ами сега какво ще учиш?“, неизменно последван от: „А после какво ще работиш?“.
Отговорите на тези въпроси вече са напълно автоматични и идват, без дори да се замислям. Понякога обаче се чудя защо много по-рядко чувам един друг въпрос: „Ами за какво мечтаеш?“.
Замислих се – учим, за да реализираме мечтите си, но какво става, ако се загубим някъде по пътя? Какво става, ако учим само за да си намерим добре платена работа? За това ли мечтаем ние, младите? За добра професия. За професията сама по себе си. За средствата, които тя ни носи, или пък за сигурността…
Става така, че планираме много. И не говоря само за хората в този етап от развитието си, ами като цяло. Често се опитваме да изпипаме всеки един момент от бъдещето.  Чувстваме се сигурно, мислейки си, че имаме контрол. А може би просто трябва да поспрем  и да помечтаем…
Ако някой ме попита дали съм планирал да имам блог, да участвам в невероятни проекти или да бъда част от незабравими събития, отговорът е: „Не. Не съм“. А в момента стоя и пиша този текст. Толкова съм вдъхновен от новите красиви места в София, от страхотните хора, с които се запознавам всеки ден… И толкова се радвам, че не съм планирал нищо от това. И мечтая да е така още дълго.
Вярвам, че и човекът, който стои зад това местенце, не е ограничавал мечтите си. Благодаря ви, VBAR, за гостоприемството!

 

 

 
 Shirt/Блуза-ZARA  /Jacket/Яке-H&M  /Pants/Панталон-H&M/  /Sneakrs/Обувки-New Balance
I’m eleventh grade. “What will you major in?” and “What will you do for a living?” are the protocol questions that are being directed towards me. My reply has been completely automatized and it comes to me without a hint of thought. Sometimes I wonder though, why “What are you dreaming of?” has become such exotic a sound to my ears.
It occurred to me that we study to make our dreams come true. But what is to follow if  we lose our way? What is to follow if a well-paid job is an end, rather than a means? Is that what young people dream of? Finance? Stability?
We plan a lot. And I’m not speaking only of those who have reached a point when plans are necessary. We ALL plan, trying to get a firm grip around our future.
The answer to whether I’ve planned to have a blog, be a part of amazing projects and unforgettable events, is no, I haven’t. I’m writing this now, inspired by all those new and beautiful places in Sofia, by the awesome people I get to meet every day… and I’m so happy not to have planned it. My dream now is to keep it that way for as long as possible.
I believe the person, standing behind this place, has dreamed big. Thank you, VBAR  , for your hospitality!

 

2 thoughts on “Warm in the cold days

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s