Naples october sun


Не бях чел почти нищо за Неапол, преди да замина, за да мога да се се лиша от всякакви предразсъдъци. Знаех само, че трябва да се пазя много. Че има престъпност, невероятна храна, а и че е мръсно. Дотук добре.
По пътя от летището към центъра една жена ми каза да скрия фотоапарата си. Честно казано, това леко ме стресна. Фотоапаратът  беше около врата ми и нямаше начин някой да го вземе, освен с груба сила.
Местенцето, което бяхме.избрали за престоя си, се намираше в стара сграда с невероятен вътрешен двор. Високи тавани, бели пердета.
Още първия ден бързахме да излезем. Да се потопим изцяло в този град, оживяващ пред нас на фона на ниското октомврийско слънце.
Когато човек погледне нагоре вижда многоцветното пране, което цъфти във всевъзможни тонове. Виковете на местните се сливат с широка гама от миризми (някои са примамливи, други не съвсем), създавайки една цялостна картина на контрасти.
Това е особеното тук. Границите са прекалено ясни. Една улица, дори една сграда делят безкрайно бедни и безкрайно богати. Първите живеят в една стаичка без прозорци, изравнена със земята. А вторите –  в огромни апартаменти с френски прозорци. На места има ъгли, които оформят рамките на два свята. Вървейки по тротоара с лъскавите магазини, е достатъчно да свиете по първата пряка, за да попаднете в една далеч не толкова блестяща реалност.

Нацъфтелите по земята найлонови пликове ще очертават безкрайна пътеката. Към вас ще се протягат много ръце. Едни с цел да вземат това, което е ваше, други -смирени, молещи за хляб. Всеки в този град живее в капсулован свят. Без да е ни наймалко заинтересован от живота на съседа. Сякаш мнозина бяха слепи за пъзела от опаковки пред собствените им домове.

Научих се да се пазя от всичко и всеки. Имах много близки срещи с коли, мотори, мотопеди, камиони, колоездачи, с невръстни шофьори, с такива на тринадесет и такива на деветдесет и три. Със собствените си очи видях как се взима нещо чуждо и не можех да помогна. Опитах толкова невероятна храна, че дори само заради нея ще се върна.
Да, ще се върна. Неапол ме спечели. С всичките си недостатъци, той ми успя да ме накара да се потопя в него напълно. И аз го обикнах. 
 Scroll down for English

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I didn’t read a line about Naples prior to my trip so that I could keep any potential prejudices at bay. All I knew was that I had to be extremely cautious and that I was going to set foot in crime – divine food – and dirt – land. So far so good. On my way to the airport a lady told me to hide my camera. Frankly, I was just a bit startled, because, well, the only way one could have the camera, hanging on a strap from my neck, was the forceful way. Our spot was an old building, enclosing a marvelous courtyard. High ceilings, white curtains.
We were in a hurry to go out from day one. To dive entirely into this city, coming to life before us, under the low October sun. Looking up, one could see the multi-colored laundry, which blooms in every hue possible. The cacophony of the locals disperses within a plethora of scents(some quite alluring, others – far from it), creating a full picture of contrasts.
These are the peculiarities of Naples: borders are explicit. A street, a building even, is the single thing that separates the infinitely poor from the infinitely wealthy. The first inhabit a ground level one-room home, the latter – a French windowed mansion. Not every corner here is just a corner. Some of them are the frameworks of separate worlds. A turn round the corner from the shiny showcases and what is showcased before gets considerably less shiny.
The blossoming plastic bag garden will mark an endless path. An abundance of arms will be reaching towards you. Some – to take what is yours, other – humbly asking for bread. People here live in capsules. Nobody cares what their neighbor’s life is like. It was as if they were blind to the puzzle of litter in front of their own houses.
It was a lesson in keeping at a distance from everyone and everything. Of course, I had close encounters with automobiles, motorcycles, motorbikes, trucks, cyclists, underage drivers, thirty-year-old drivers and ninety-three-year old drivers. I saw with my own eyes how somebody else’s belongings were taken away and I could do nothing to help. I tried food so incredible that I’m going to go back because of it.
Yes, I will. Naples won me over. Jagged and imperfect as it may be, it truly does open up to every soul that has the sight to see its raw beauty. I saw it. I loved it.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s